Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 21:24 - 1.8 Книга за Царственото изкуство. Въпросът на царя
Автор: duhovnasvetlina Категория: Други   
Прочетен: 41 Коментари: 2 Гласове:
0



Въпросът на царя


бясни ми, о безсмъртни - започна царят, - защо всеки мъдрец учи на различна мъдрост? -

   И единият, и другият наричат своето учение истинно, и все пак ученията им са из основи различни."

   "Те всички учат на едно и също нещо!" - рече оня, за когото говореха, че е постигнал великото Единение и затова никога вече не може да бъде в противоречие със себе си, ставайки завинаги неотделим от вечно единните Зналци в изначалната Светлина."

   "Прости ми, велики Учителю, че съм принуден да ти възразя! - отвърна царят.

   Опитвал съм ученията на мнозина мъдреци и всяко имаше различен привкус.

   Един говореше за многократни физически прераждания на един и същи индивидуален живот в много тела, подновявани след всяка загуба на предишното тяло, - а друг за многократни душевни прераждания в едно, веднъж само дадено земно тяло, по време на един-единствен живот на тази земя. -

   За едного Боговете са съдници, - а за другиго човекът стои по-високо от всички Богове и според неговото учение постигналият съвършенство добива власт над Боговете.

   Как виждаш единството във всичко това?! -"

   "Във всички тия учения става дума за една истина!" - каза мъдрецът.

   "Но как могат тези учения да проповядват толкова различни неща, след като в основата им се крие една и вечно съща истина?" - попита царят.

   А мъдрецът му отвърна:

   "Велики царю, чуй една притча!

   Един Учител седял в ясен слънчев ден с учениците си на брега на морето.

   Нито една вълна не браздяла безграничното огледало и небесният свод искрял като огромен диамант.

   Тогава учениците помолили Учителя да се качи с тях в една лодка, за да го отведат с греблата навътре в морската шир.

   Учителят се качил в простората лодка и учениците му натиснали греблата, докато земята не се скрила от погледите им.

   А когато се спрели да отдъхнат под сянката на едно опънато платно, Учителят казал:

   "Искам от собствените ви думи да проверя дали вече виждате онова, което се старая да ви науча да виждате.

   Кажете ми сега, какво виждате!"

   Тогава първият от учениците уловил образа си върху гладката водна повърхност и възхвалил достоверността, с която той се отразявал в огледалото на морето.

   Вторият плъзнал поглед по водата и го спрял там, където небесният свод я докосвал, - и тъй като много добре разбирал, че и от онези далнини ще му се открие същата панорама, сърцето му се изпълнило с усещането за тази необхватна широта и той прочувствено и с благоговение възхвалил безкрайността.

   Когато дошъл ред на третия, той заговорил за рибите, стрелкащи се в дълбоката чиста вода около лодката, и с любов описал техните гъвкави тела и искрящите им пъстроцветни люспи.

   Така те всички говорели за различни неща, макар че били на едно и също място. -

   А когато четвъртият заговорил за светлината, озаряваща всичко наоколо, - и след като той, опиянен от тази светлина, високо възхвалил с добре подбрани слова огнения блясък на звездата, на която дължим всяка земна светлина, - - учениците отправили изпълнени с очакване погледи към своя Учител, защото на първите трима им изглеждало сигурно, че само четвъртият е дал очаквания от Учителя отговор.

   А Учителят рекъл:

   "Аз виждам слънцето, виждам и светлината, - виждам привидно безграничната широта, - виждам морските твари, тълпящи се в сянката на лодката ни, - виждам и себе си в течното огледало, - - ала - аз виждам нещо повече, и искам да науча и вас да виждате повече от всичко това!"

   "Кажи ни, любими Учителю, какво друго още виждаш освен всички тези неща!" -
помолили тогава четиримата ученици в един глас.

   А Учителят казал:

   "Нима не съм ви говорил достатъчно за това?

   Толкова луни вече ви разказвам какво виждам, още ли не го знаете?"

   Тогава всички викнали:

   "Никога още, Учителю, не сме били заедно в морето, как може да си ни говорил за него!? -"

   "Нима ви казах, че за морето съм ви говорил, а не за онова, което виждам!? - отвърнал Учителят и продължил:

   Вие ме изведохте с греблата си в морето и помислихте, че искам да ми говорите за него, за ширналата се вода и за струящата върху нея светлина.

   Морето обаче само разказва себе си и всичко, което ни заобикаля тук, се разказва само!

   Ако тук около мен бяха хиляда ученици в своите лодки, ушите ми щяха да чуят хиляда разказа за морето, за светлината и за безкрайността, - изказани с човешки думи...

   Но нима нямаше да е същото и сред палмовия лес? -

   Или на покритите със сняг планини на Химават? -

   Гората и планините също разказват сами за себе си и няма нужда да се обръщам към вас, ако поискам да чуя разказа им.

   От вас обаче исках да чуя онова, което навсякъде виждам и което въпреки това не е свързано нито с време, нито с място! -

   Който него съзре, той забравя вече разказите на небето и на морето, на планините и на лесовете! - -

   Вие търсите още навън, защото във вътрешното ви царство не е изгряло още слънцето, и затова то е тъмно...

   А когато станете някога "царе" на своите царства, тогава всичко, което е отвън, ще бъде принудено да дойде при вас и да ви отдаде своята дан веднага щом поискате това. -

   Така че оставете всичко, което лежи навън, спокойно да ви разказва за себе си както знае, и не поставяйте въпроси, на които не е възможно сега да ви се отговори отвън!

   Чакайте, докато станете господари в самите себе си, за да добиете право върху онова, което искате, защото ако тръгнете като просяци, всеки му дава само каквото на него му е угодно! - -"

   Като чули тези слова, учениците замълчали посрамени и всеки преживял думите на Учителя в собственото си сърце.

   Вечерта наближавала и с енергични удари на греблата те поели към сушата, и всеки такъв мах се превръщал за учениците в обет, преди да задават въпроси за онова, което лежи отвън, да се стремят първо да станат господари в самите себе си."

   "Значи - каза царят, след като мъдрецът свърши своя разказ, - значи трябва да се приеме, че различия между ученията има само за ония, които са още "отвън"? -"

   "Наистина е тъй, о царю - рече постигналият съвършенство, - ала не забравяй при това, че онези, които "отвътре" възвестяват, след като са станали вече господари в себе си, могат да говорят само на своя език! -

   Искаш ли да познаеш истината по твоему, ще трябва в себе си да я потърсиш!"


И понеже царят замълча, мъдрецът се надигна като човек, който знае, че не е вече нужен, мина между свитата и се отдалечи, потънал във вътрешната си светлина.

   А царят се замисли, дали наистина иска сам да прозре истината?

   След някое време обаче той се отказа от мислите си и си рече:

   "Кой знае дали ще намеря истината в себе си?!

   Кой знае и дали тя отдавна вече не ме е изоставила, защото се е видяла изоставена от мене?!

   А и защо ми трябва сам да погледна истината в очите?!

   Може би аз самият няма да съм сигурен в своята истина, - как тогава ще мога да зная що е истина?!

   А в моите земи живеят толкова мъдреци и навсякъде проповядват вещи учители.

   С мене, царя, те са длъжни да споделят най-чистото си познание и аз ще мога да приема онова, което ми допада.

   Моите прадеди също са признавали за истина само онова, което са искали, защо и аз да не си запазя същата свобода!"

   И стана така, че до края на дните си този цар не позна истината.




Гласувай:
0
0



1. lexparsy - Благодаря за информацията от предишния постинг.
11.08 21:53
На мене ми харесва стила на писане... Прилича ми на диалозите от Древно-Китайски мислители...
Надлежно си ги копирам в есин файл...
Ако има от къде да се качат всички, моля да уточниш.., но това не е четиво за бързо и еднократно четене :-)
цитирай
2. duhovnasvetlina - Към коментар 1.:
12.08 07:57
"Това не е четиво за бързо и еднократно четене", тук си напълно прав - това е четиво доживот, защото смисълът, който се съдържа в него, е безкраен. Това с копирането във файл по мое мнение е много добро. Разбира се, че блогът не е място за продължително и задълбочено четене, но тук поне може да се запали интересът на човек...
За съжаление, нещата, които могат да се намерят в електронен вариант, не са много. От тук можеш да свалиш някои работи:

http://www.virtualnabiblioteka/search/index.php?item_from=28&search_text=&book_alphabet_id=2&book_type_id=0

Книгите в печатен формат могат да се намерят вече почти само на щандовете за втора ръка, и то само някои от тях. Ето адресите на два такива щанда:

http://www.knigi-bg/category.php?id_category=217

http://knizhen-pazar/index.php?nav=2&search=%C1%EE%20%C9%E8%ED%20%D0%E0&searchin=name&orderbyb=book.addedon&descb=1&start_b=0
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: duhovnasvetlina
Категория: Други
Прочетен: 6520
Постинги: 13
Коментари: 8
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031