Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08 20:19 - 1.11 Книга за Царственото изкуство. Съединение
Автор: duhovnasvetlina Категория: Други   
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове:
0



Съединение


След като стигнах пред Дома на Мъдреците на Светлината, започнах да хлопам на вратата като човек, който с право очаква достъп в него, - ала никой не дойде да отвори.

   Печал тогава обзе душата ми и изнемощял, аз заспах пред прага.

   Когато се събудих след тягостни и страшни сънища, пред мен стоеше един мъж, който водеше след себе си добиче, натоварено с кошове от плетена тръстика, пълни с пресен хляб.

   "Какво търсиш тук, чужденецо? - ми каза човекът.

   Не знаеш ли, че тези двери се отварят само пред този, който е излизал вече през тях?"

   А аз отвърнах:

   "Горко ми, ако говориш истината, тъй като от далечен път идвам, - сам Учителят ми нареди да тръгна по него към ония, които живеят в този Дом, за да бъда приет в тяхната Общност."


Тогава човекът ми каза:

   "И аз съм един от ония, които живеят в този Дом, и твоето въжделение е добре познато на моя дух, - само че пак ти казвам: - Никой не е пристъпвал този праг, без преди това да е умрял!

   Ако след смъртта си той дойде на себе си в този Дом, тогава ще може безпрепятствено да влиза и да излиза от него.

   Така че ако искаш да умреш, за да дойдеш при нас, това добиче ще пренесе през прага твоя труп!"

   "Как може да не искам да умра - бе моят отговор, - щом това е единственият начин да встъпя във вашата Общност?! -

   Вземи бързо живота ми, за да премина прага, защото зная, че моята смърт свършва отвъд тези двери!

   Нима и ти не си умрял някога, преди да престъпиш тая порта, а ето че стоиш жив пред мен?! -"

   "Да бъде според волята ти!" - отговори мъжът и в същия миг почувствувах как тялото ми става безжизнено: - как съзнанието ми помръква...

   Но още преди да си дам сметка, че напълно съм напуснал тялото си, дойдох по странен начин отново на себе си като един от хлябовете, поставени в тръстиковите кошници.

   Исках да викам, но не можех.

   Беше също като в кошмарен сън, когато искаш да извикаш, но така и не успяваш.

   Исках да избягам, но хлябът, станал мое тяло, не помръдваше.

   Тогава съзнанието ми помръкна отнова и така трябва да съм бил внесен в Дома и поставен на трапезата, където скоро след това дойдох на себе си редом с други ястия, лежащи до блюдото пред Старея на Мъдреците.

  
Не бях дълго лежал така - все като в тежък, потискащ сън, -когато до мен стигна гласът на Старея, който казваше:

   "Благословен и осветен да бъде този хляб, който предстои да стане храна на вечния Дух!

   Нека вечно бъде той във Вечното храна на забулената Божественост!"

   При тия думи той разчупи на две хляба, който бях самият аз, а аз почувствувах това разкъсване с цялото си тяло, сякаш бяха разполовили човешката ми плът.

   Тръпнещ от болка, аз бях вече сигурен в предстоящата си гибел и копнеех за нея като за избавление, защото не можех вече да убягна от силата, на която доброволно се бях отдал.

   На все по-голям брой късове дробеше хляба Стареят, за да даде от него на всички свои братя, и във всеки от късовете бях жив аз.

   Съзнанието ми за самия мен помръкна още веднъж...


Ала това помрачение не ще да е било дълго, защото скоро около мен настъпи яснота, каквато още не познавах, колкото и светло да беше онова Светило, в чиято светлина Учителят ме учеше да виждам нещата от трите свята, преди да ме изпрати по пътя към Дома на Мъдреците.

   И изведнъж се осъзнах отново в човешко тяло и едва можех да повярвам, че не съм вече пръстеновидният хляб, подобен на ония, които бях видял в тръстиковите кошници, натоварени на мулето пред портата.

   И ето: - аз заговорих, - и казаното от мен бяха слова на Старея сред Мъдреците...

   Неговото тяло бе станало мое и духът ми бе неотделим от неговия.

   А когато Мъдреците: - неговите братя, - забелязаха какво е станало, техният говорител, в когото разпознах мъжа, посрещнал ме преди това пред прага, рече:

   "Да възликуваме в нашия кръг, защото нов брат ни се роди и ти, о  Старейши, който изковаваш вечната верига на Светещите, - с ударите на своя чук превърна отворения пръстен в брънка от веригата!"

   "Вие го казвате!

   Тези твои слова възвестяват моето пристигане."

   Тъй говорех аз сега чрез устата на Старея на Мъдреците.

   "Като храна стигнах аз до вас, за да бъда роден във вашия Дух.

   Но дайте ми сега обратно моята дреха, за да не стоя тук пред вас в облеклото на друг, докато самият той остава скрит!"


При моите думи Мъдреците напуснаха своите столове около масите и водени от Старея, който бе съединен с моя дух, всички излязоха пред портата.

   А там моето земно тяло лежеше безжизнено и вцепенено като мъртво.

   Стареят обаче се наведе над него и съвсем тихо, като полъх, изрече следните слова:

   "Ти си аз!

   Служи сега на себе си в мен и на мене в себе си от това тяло, от своето земно тяло!

   Сега ти си роден като храна за Живота на Светлината, който всичко подхранва!"

  
След като изрече тия думи, аз почувствувах как усещането ми напусна земното тяло на Старея, докато духът ми остана съединен с неговия.

   Но същевременно съзнанието ми се озова отново в тялото, в което бях стигнал пред портата, и все пак това вече не беше съвсем същото тяло, както преди...

   Нещо в него се беше преобразило и сега аз можех вътре в тялото си да виждам нещата от трите свята, така както преди ги виждах само навън с външното си око.

  
След като станах, Мъдреците ме посрещнаха с ликуваща радост като гост, когото дълго са чакали.

   И като поведоха новородения през портата към вътрешността на Дома, Стареят подхвана, божествено опиянен, един напев, чиито думи се заредиха така:

   "Живей в Любовта, храни Светлината! - Осенени Просветителю, сияй над света!"

   А хорът на Мъдреците, които имах вече за братя, занарежда след него:

   "Учи се в Светлината да виждаш свойто Сияние! - Живей в Любовта и сияй над света!"

   А в моята душа бе духовното познание на всички ония, които бяха събрани около мен.

   Аз ги намерих всички съединени с мене и във всеки от тях се бях осъзнал така, както преди само себе си съзнавах...




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: duhovnasvetlina
Категория: Други
Прочетен: 6500
Постинги: 13
Коментари: 8
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031